Алексей Ковальов: В Русия да наричаш нещата с истинските им имена е престъпление по закон
Руският журналист Алексей Ковальов ръководи проверяващия отдел на неразрешената в Русия медия " Медуза " и от февруари е в заточение под опасността от арест. За публицистиката като задача и заплахите, които тя носи, в случай че наричаш Русия на Путин своя татковина. Вижте втората част на изявлението с него.
Здравейте, господин Ковальов и добре пристигнали в България. Разкажете ни апелирам ви, по какъв начин човек може да се занимава с публицистика в Русия, във време на война и такава огромна цензура?
Здравейте, доста благодаря за поканата, за пръв път съм в България. А с цел да отговоря на вашия въпрос; да се занимаваш с публицистика в Русия в този момент е на практика невероятно. С такава, с каквато се занимаваме ние. Останали са няколко самостоятелни издания, които не престават да работят в Русия и да пишат за Русия. Но те стават все по-малко и работата им става все по-трудна. Всички останали или се закриха или се реалокираха зад граница и се пробват да работят от там, това несъмнено е много комплицирано, тъй като никой от нас няма опит за работа в заточение. Трябва да пишем за страната си, до момента в който сме физически отвън нея, а това е комплицирано. Дълго мога да изреждам компликациите, които пораждат. Аз и всички мои сътрудници осъзнаваме, че това е най-важното, което би трябвало да вършим в този момент и би трябвало да преодоляваме всички компликации с цел да предоставим на хората истината за тази война и да се постараем да пишем за това, което става в нашата страна.
А вие успявате ли да достигнете до хората в Русия, тъй като вие също работите зад граница?
Да ние работим зад граница от 2014 година, тъй като “Медуза ” беше учредена отвън рамките на Русия – в Рига, Латвия. Именно, тъй като чакахме увеличаване на репресиите срещу публицисти. Това значи, че полицията може да пристигна в редакцията, че могат да арестуват публицисти, могат да запорират банковите ни сметки и по този начин нататък. За да се спасим от физическо принуждение от страна на страната, “Медуза ” основа своя офис в Латвия. Но аз да вземем за пример, както и доста други публицисти, живеех и работех в Москва. Живях в Москва до март тази година. Наложи ми се да отпътува, когато съветският парламент одобри закон, съгласно който моята работа се приема като закононарушение, за което мога да получа до 15 години затвор. Сега всички живеем зад граница, което за мен също е нов опит, въпреки че дълго съм живял в чужбина, само че всякога по лично предпочитание. Сега аз също станах заточеник. Относно това съумяваме ли да достигнем нашата публика в Русия – да. Имаме много огромна публика, може би най-широката измежду всички самостоятелни издания. Зависи от тематиката, която обсъждаме. Например имахме огромен скок в известността когато стартира мобилизацията в Русия, а ние започнахме да публикуваме подробни указания по какъв начин да избягаш, да не попаднеш в армията на война. Когато пишеш за нещо, което в действителност е забавно за хората, елементарно преодоляваш всевъзможни бариери и загради.
А чувствате ли се в сигурност в Латвия?
Знаете ли, евентуално на никое място не се усещам в сигурност. Имам привички, добити по време на живота ми в Москва и работейки публицист, от които мъчно ще се освободя. Даже и в Латвия, непрекъснато се оглеждам, напряко сканирам пространството, следя всичко. Напълно съм уверен, че са безобидни съвпадения, само че с периферното зрение непрестанно проследявам стои ли един и същи човек или кола наоколо до дома ми два дни поред и по този начин нататък. Постоянно се оглеждам дали някой не върви след мен, няколко пресечки да вземем за пример. Не влизам в интернет от телефона си, употребявам ВиПиЕн, ВиПиЕн-ът ми е постоянно включен. Да се избавя от тези привички е много комплицирано. Независимо от това, че се намирам в задоволително безвредна среда, аз въпреки всичко не се усещам в сигурност, тъй като... 20 години съм работил в Русия като публицист.
Заплашвали ли са ви?
Има доста сътрудници, които са работили в по-опасни условия от мен и не престават да го вършат и в този момент. Разбира се, че е имало закани, идват анонимни известия от вида: “Знаем къде живее фамилията ти ” и по този начин нататък. Аз просто към този момент съм привикнал с това. Но, да, несъмнено, заплашват ме.
А не сте ли мислили да промените специалността, да вършиме нещо друго, в същото време, когато не се чувствате в сигурност?
Работата е там, че в никакъв случай не съм се занимавал с нещо друго. През повече от половината си живот работя като публицист. Затова просто не си представям какво друго бих правил. Единственото, което бих могъл да си показва... Аз доста обичам да сготвям... Мога да върша кебап. Ето с това мога да се занимавам, останалото ще ми е прекомерно скучно. Защото, тази невъзможна работа, този неосъществим темп на живот, тези невъзможни часове, които се постанова да работиш, до полунощ... Но, аз доста добре съзнавам за какво го вършим и за кого, това е най-важното. Най-важното, това което ми дава сили.
До каква степен медиите съставляват опасност за Путин? По ваше мнение.
Очевидно, на него му се коства, че те съставляват огромна опасност. Русия приема все по-строги закони, съдят публицисти, гонят ги от страната и по този начин нататък. И въпреки всичко щом той по този начин мисли, значи те съставляват заплаха за него. Трябва да изхождаме от това, а съставляват ли те справедлива заплаха – не знаем. Ние, да вземем за пример в “Медуза ” не публикуваме особени отзиви и материали с апели за събаряне на властта. Просто пишем за това, което се случва, приказваме с хората... По-рано имахме опция да пътуваме из цялата страна, правехме репортажи от най-далечните кътчета. Но ние по никакъв метод нямаме девиз на заглавната страница “Свалете Путин! ” Ние в никакъв случай няма да го създадем. Но просто описваме какво се случва в Русия и за връзките на Русия с другите страни. В Русия да наричаш нещата с същинските им имена е единствено по себе си закононарушение, към този момент и по закон. Например не би трябвало да се написа думата “война ”, за това ни блокираха в Русия. В деня в който напуснах Русия и когато съветският парламент одобри тези закони за “дискредитация на армията ”, съгласно който всеки от нас може...
Да попадне в пандиза...
Не за 15 години, само че за пет или седем по-точно. Точно в този ден ни изпратиха предизвестие от Руското министерство на цензурата – назовава се Роскомнадзор, само че в тази ситуация извършва функционалности на министерство на цензурата. Изпратиха ни писмо, в което се споделяше: Под опасност за блокиране, сте длъжни да ползвате единствено тези данни, които са предоставени от министерството на защитата.
Само формалната информация.
Всичко останало е подправени вести.
Какъв е действителният резултат на глобите, които бяха въведени против Русия след началото на войната?
Мисля, че съветската стопанска система не е почувствала изцяло въздействието им. Защото преди всичко тя има огромен ресурс и в този момент като погледнем обратно разбираме, че най-малко осем години Русия се е готвила за тази война, включително и стопански, и има известни прерогативи, които разрешават да се компенсира резултатът от глобите. Но в Русия да вземем за пример по този начин и не падна курсът на рублата, в противен случай – повиши се по отношение на еврото и $. Няма и признаци да падне в близко бъдеще. Трябва да сме почтени, че това е много грамотна политика на Руската централна банка. И цялото по този начин да се каже икономическо крило на съветската власт, се оказаха чудесни спешни мениджъри, макар че им се постанова да работят в невъзможни условия. Тях също никой не ги е предизвестил, че ще има война. Но по този начин или другояче девет месеца след началото на войната съветската стопанска система по този начин и не се е сринала. На това разчитаха създателите на глобите. Но не знаем какво следва, тъй като войната изразходва голямо количество пари, изключително мобилизацията... Смятам, че мобилизацията ще изиграе по-подривна роля за съветската стопанска система, в сравнение с глобите. Защото в Русия има мощен вътрешен пазар. Сравнително висок – не толкоз колкото в Съединени американски щати или още повече с Китай. В Руся има доста области надълбоко интегрирани в международната стопанска система. Проблемите към този момент стартират да се усещат много остро, тъй като доста артикули на идват, доста елементи, които доставяхме от Запада не могат по този начин елементарно да се заменят.
Вчера четох, че Русия е отправила питане към Индия за доставка на части за коли, самолети и влакове.
Да, по тази причина на Русия ѝ се постанова незабавно да търси нови сътрудници. Защото да вземем за пример всички се възхищаваха на високо развития публичен превоз в Москва и фактически е подобен. Живял съм в доста градове по света и мога да кажа, че в Русия е най-надеждният и бърз градски превоз. Също извънградските електрички и по този начин нататък. Но те всички са подвластни от регулярните доставки на аварийни елементи. Те са „ Сименс “, които не доставят сега в Русия, поради глобите. Подобно е в доста други области. Правят се обиколни направления за доставки от Съединените щати, през Дубай да вземем за пример, елементи за самолети, през Киргистан и още такива комплицирани схеми. Но към момента всичко работи, към този момент съвсем година. Струва ми се, че това, което най-вече изчерпва съветската стопанска система е напускането на стотици хиляди дейни участници в нея. Стотици хиляди мъже, които до тогава не са имали никакво отношение към армията, устройвали са си бизнес, работили са в предприятия и в доста фамилии са били единствените осигуряващи прехраната. Освен, че са ги взели от стопанската система, са ги изпратили да умират на война...
Или те сами са избягали при започване на мобилизацията?
Русия сега губи към милион от най-активните участници в стопанската система. Разбира се, съгласно мен, това ще нанесе удар не по-малък от глобите. И какъв е резултатът от глобите, мисля че в кратковременен проект никой не е очаквал да бъдат ефикасни. Ще би трябвало да изчакаме
И финален въпрос, който още веднъж ще бъде комплициран: Дипломацията или бойното поле, съгласно вас ще решат изхода от войната в Украйна?
Без дипломация в никой случай не може да се постави завършек на войната. Във всеки случай на някого ще му се наложи да седне на масата за договаряния и да разисква условия, даже и за краткотрайно помирение. Без това не може. Затова, несъмнено, някаква дипломация в някакъв миг ще стане настояща. Без това просто не може, другояче – война до цялостно взаимно заличаване. Разбира се, всичко ще завърши с договаряния – кой с кого и какви условия ще се разискват ние още не знаем. Но явно, с цел да се стигне до тази точка една от страните би трябвало да бъде толкоз изтощена, че физически да не може да води война, заради неявяване на техника, жива мощ и по този начин нататък. Кой ще бъде това – още е изцяло незнайно. В точката, в която се намираме в този момент е невероятно да се дадат прогнози. Нито един боен анализатор не може да даде такива прогнози.
Здравейте, господин Ковальов и добре пристигнали в България. Разкажете ни апелирам ви, по какъв начин човек може да се занимава с публицистика в Русия, във време на война и такава огромна цензура?
Здравейте, доста благодаря за поканата, за пръв път съм в България. А с цел да отговоря на вашия въпрос; да се занимаваш с публицистика в Русия в този момент е на практика невероятно. С такава, с каквато се занимаваме ние. Останали са няколко самостоятелни издания, които не престават да работят в Русия и да пишат за Русия. Но те стават все по-малко и работата им става все по-трудна. Всички останали или се закриха или се реалокираха зад граница и се пробват да работят от там, това несъмнено е много комплицирано, тъй като никой от нас няма опит за работа в заточение. Трябва да пишем за страната си, до момента в който сме физически отвън нея, а това е комплицирано. Дълго мога да изреждам компликациите, които пораждат. Аз и всички мои сътрудници осъзнаваме, че това е най-важното, което би трябвало да вършим в този момент и би трябвало да преодоляваме всички компликации с цел да предоставим на хората истината за тази война и да се постараем да пишем за това, което става в нашата страна.
А вие успявате ли да достигнете до хората в Русия, тъй като вие също работите зад граница?
Да ние работим зад граница от 2014 година, тъй като “Медуза ” беше учредена отвън рамките на Русия – в Рига, Латвия. Именно, тъй като чакахме увеличаване на репресиите срещу публицисти. Това значи, че полицията може да пристигна в редакцията, че могат да арестуват публицисти, могат да запорират банковите ни сметки и по този начин нататък. За да се спасим от физическо принуждение от страна на страната, “Медуза ” основа своя офис в Латвия. Но аз да вземем за пример, както и доста други публицисти, живеех и работех в Москва. Живях в Москва до март тази година. Наложи ми се да отпътува, когато съветският парламент одобри закон, съгласно който моята работа се приема като закононарушение, за което мога да получа до 15 години затвор. Сега всички живеем зад граница, което за мен също е нов опит, въпреки че дълго съм живял в чужбина, само че всякога по лично предпочитание. Сега аз също станах заточеник. Относно това съумяваме ли да достигнем нашата публика в Русия – да. Имаме много огромна публика, може би най-широката измежду всички самостоятелни издания. Зависи от тематиката, която обсъждаме. Например имахме огромен скок в известността когато стартира мобилизацията в Русия, а ние започнахме да публикуваме подробни указания по какъв начин да избягаш, да не попаднеш в армията на война. Когато пишеш за нещо, което в действителност е забавно за хората, елементарно преодоляваш всевъзможни бариери и загради.
А чувствате ли се в сигурност в Латвия?
Знаете ли, евентуално на никое място не се усещам в сигурност. Имам привички, добити по време на живота ми в Москва и работейки публицист, от които мъчно ще се освободя. Даже и в Латвия, непрекъснато се оглеждам, напряко сканирам пространството, следя всичко. Напълно съм уверен, че са безобидни съвпадения, само че с периферното зрение непрестанно проследявам стои ли един и същи човек или кола наоколо до дома ми два дни поред и по този начин нататък. Постоянно се оглеждам дали някой не върви след мен, няколко пресечки да вземем за пример. Не влизам в интернет от телефона си, употребявам ВиПиЕн, ВиПиЕн-ът ми е постоянно включен. Да се избавя от тези привички е много комплицирано. Независимо от това, че се намирам в задоволително безвредна среда, аз въпреки всичко не се усещам в сигурност, тъй като... 20 години съм работил в Русия като публицист.
Заплашвали ли са ви?
Има доста сътрудници, които са работили в по-опасни условия от мен и не престават да го вършат и в този момент. Разбира се, че е имало закани, идват анонимни известия от вида: “Знаем къде живее фамилията ти ” и по този начин нататък. Аз просто към този момент съм привикнал с това. Но, да, несъмнено, заплашват ме.
А не сте ли мислили да промените специалността, да вършиме нещо друго, в същото време, когато не се чувствате в сигурност?
Работата е там, че в никакъв случай не съм се занимавал с нещо друго. През повече от половината си живот работя като публицист. Затова просто не си представям какво друго бих правил. Единственото, което бих могъл да си показва... Аз доста обичам да сготвям... Мога да върша кебап. Ето с това мога да се занимавам, останалото ще ми е прекомерно скучно. Защото, тази невъзможна работа, този неосъществим темп на живот, тези невъзможни часове, които се постанова да работиш, до полунощ... Но, аз доста добре съзнавам за какво го вършим и за кого, това е най-важното. Най-важното, това което ми дава сили.
До каква степен медиите съставляват опасност за Путин? По ваше мнение.
Очевидно, на него му се коства, че те съставляват огромна опасност. Русия приема все по-строги закони, съдят публицисти, гонят ги от страната и по този начин нататък. И въпреки всичко щом той по този начин мисли, значи те съставляват заплаха за него. Трябва да изхождаме от това, а съставляват ли те справедлива заплаха – не знаем. Ние, да вземем за пример в “Медуза ” не публикуваме особени отзиви и материали с апели за събаряне на властта. Просто пишем за това, което се случва, приказваме с хората... По-рано имахме опция да пътуваме из цялата страна, правехме репортажи от най-далечните кътчета. Но ние по никакъв метод нямаме девиз на заглавната страница “Свалете Путин! ” Ние в никакъв случай няма да го създадем. Но просто описваме какво се случва в Русия и за връзките на Русия с другите страни. В Русия да наричаш нещата с същинските им имена е единствено по себе си закононарушение, към този момент и по закон. Например не би трябвало да се написа думата “война ”, за това ни блокираха в Русия. В деня в който напуснах Русия и когато съветският парламент одобри тези закони за “дискредитация на армията ”, съгласно който всеки от нас може...
Да попадне в пандиза...
Не за 15 години, само че за пет или седем по-точно. Точно в този ден ни изпратиха предизвестие от Руското министерство на цензурата – назовава се Роскомнадзор, само че в тази ситуация извършва функционалности на министерство на цензурата. Изпратиха ни писмо, в което се споделяше: Под опасност за блокиране, сте длъжни да ползвате единствено тези данни, които са предоставени от министерството на защитата.
Само формалната информация.
Всичко останало е подправени вести.
Какъв е действителният резултат на глобите, които бяха въведени против Русия след началото на войната?
Мисля, че съветската стопанска система не е почувствала изцяло въздействието им. Защото преди всичко тя има огромен ресурс и в този момент като погледнем обратно разбираме, че най-малко осем години Русия се е готвила за тази война, включително и стопански, и има известни прерогативи, които разрешават да се компенсира резултатът от глобите. Но в Русия да вземем за пример по този начин и не падна курсът на рублата, в противен случай – повиши се по отношение на еврото и $. Няма и признаци да падне в близко бъдеще. Трябва да сме почтени, че това е много грамотна политика на Руската централна банка. И цялото по този начин да се каже икономическо крило на съветската власт, се оказаха чудесни спешни мениджъри, макар че им се постанова да работят в невъзможни условия. Тях също никой не ги е предизвестил, че ще има война. Но по този начин или другояче девет месеца след началото на войната съветската стопанска система по този начин и не се е сринала. На това разчитаха създателите на глобите. Но не знаем какво следва, тъй като войната изразходва голямо количество пари, изключително мобилизацията... Смятам, че мобилизацията ще изиграе по-подривна роля за съветската стопанска система, в сравнение с глобите. Защото в Русия има мощен вътрешен пазар. Сравнително висок – не толкоз колкото в Съединени американски щати или още повече с Китай. В Руся има доста области надълбоко интегрирани в международната стопанска система. Проблемите към този момент стартират да се усещат много остро, тъй като доста артикули на идват, доста елементи, които доставяхме от Запада не могат по този начин елементарно да се заменят.
Вчера четох, че Русия е отправила питане към Индия за доставка на части за коли, самолети и влакове.
Да, по тази причина на Русия ѝ се постанова незабавно да търси нови сътрудници. Защото да вземем за пример всички се възхищаваха на високо развития публичен превоз в Москва и фактически е подобен. Живял съм в доста градове по света и мога да кажа, че в Русия е най-надеждният и бърз градски превоз. Също извънградските електрички и по този начин нататък. Но те всички са подвластни от регулярните доставки на аварийни елементи. Те са „ Сименс “, които не доставят сега в Русия, поради глобите. Подобно е в доста други области. Правят се обиколни направления за доставки от Съединените щати, през Дубай да вземем за пример, елементи за самолети, през Киргистан и още такива комплицирани схеми. Но към момента всичко работи, към този момент съвсем година. Струва ми се, че това, което най-вече изчерпва съветската стопанска система е напускането на стотици хиляди дейни участници в нея. Стотици хиляди мъже, които до тогава не са имали никакво отношение към армията, устройвали са си бизнес, работили са в предприятия и в доста фамилии са били единствените осигуряващи прехраната. Освен, че са ги взели от стопанската система, са ги изпратили да умират на война...
Или те сами са избягали при започване на мобилизацията?
Русия сега губи към милион от най-активните участници в стопанската система. Разбира се, съгласно мен, това ще нанесе удар не по-малък от глобите. И какъв е резултатът от глобите, мисля че в кратковременен проект никой не е очаквал да бъдат ефикасни. Ще би трябвало да изчакаме
И финален въпрос, който още веднъж ще бъде комплициран: Дипломацията или бойното поле, съгласно вас ще решат изхода от войната в Украйна?
Без дипломация в никой случай не може да се постави завършек на войната. Във всеки случай на някого ще му се наложи да седне на масата за договаряния и да разисква условия, даже и за краткотрайно помирение. Без това не може. Затова, несъмнено, някаква дипломация в някакъв миг ще стане настояща. Без това просто не може, другояче – война до цялостно взаимно заличаване. Разбира се, всичко ще завърши с договаряния – кой с кого и какви условия ще се разискват ние още не знаем. Но явно, с цел да се стигне до тази точка една от страните би трябвало да бъде толкоз изтощена, че физически да не може да води война, заради неявяване на техника, жива мощ и по този начин нататък. Кой ще бъде това – още е изцяло незнайно. В точката, в която се намираме в този момент е невероятно да се дадат прогнози. Нито един боен анализатор не може да даде такива прогнози.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ